Омагьосвай ме, вещице!
С вяра...
Напълни с ветровете си мислите!
И очите недей ми отваря!
Изхвърли страховете в бунището!
И не слизай! Лети си с метлата!
Приземените нищо не знаят .
Остани си такава – чудата!
Само лудите още мечтаят...
И не ми подарявай слънцето!
Нека то си огрява земята
и да топли с лъчите си зрънцето,
крехко кълнещо нейде в полята..
И не ми обещавай небето
и звезди, и безкрайни вселени!
Искам рамото ти до своето
и смехът ти, звънтящ край мене!...
tony04
четвъртък, 30 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар