Да спасиш вещица

tony04



На ....

Ще си разкажа приказка – за Нея.
Не! Няма да разказвам, ще я пиша -
как топло гали, как люлее
светът край мен, тъй както диша...

Как ме отнася погледът и нежен
там някъде, където не съм ходил.
Как всеки жест – спокоен и небрежен
ме кара да забравя, че съм бродил

сред тъжни спомени за бивши вещици..
Ще споделя душата си. Ще й призная…
Очите й със цвят на тъжни лешници.
Ще станат грешни, няма да се каят.

Душата и е смърт. И ми е страшно.
Убита е. Умира ми в ръцете.
Любима моя, мащерке изплашена,
прекършено без време диво цвете…

С магии за живот в сърцето сгушени,
душата ми ще сториш на парчета.
Ще ми говориш нещо. Ще те слушам…
И влюбено ще те прегърна в петък..