"Вещица"- жена ти ме зовяла,
щом край вас по улицата мина.
Кръстела се лудо и крещяла,
че ще ме запалят до година.
Щом дотам е стигнала горката,
нека й докажа, че е права!
Тъй ще й запуша аз устата,
пък какво е писано- да става!
Как не знае колко малко трябва,
пустата му глупава женица.
Мога и така да я ограбя,
че да види в ясен ден звездици.
Стига ми с очи да те подпаля
и с коси змии да те покрия.
/Вещиците много сладко галят,
тъй погубват всеки мераклия./
Нека чак тогаз да ме проклина
милата ти, че змия съм съща.
Бавничко ще мина и замина
със усмивка покрай твойта къща.
bilkarkata
понеделник, 27 юли 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар