Наричаха ме вещица

Красива бях. И умна.
И различна.
Не бяха лесни
тези божи дарове.
Да се набиваш лесно във очите
и лесно към плътта ти
да посягат,
разгонени, лениви песоглавци,
приели за религия “аз искам”
(удобно божество,
като за битки,
като за безпросветна отмъстителност).
А умна, и красива, и различна
е трудната позиция във спора
с чужд бог, със цар, със изкривени истини.
Остава ти да се приспособяваш.
В кръвта ти да беснеят древни тайни.
Умът ти да се гърчи в недоимък,
а красотата да е входна такса,
за някой, който даже не си искала.
Наричаха ме вещица, страхуваха се,
кълнаха ме, в поеми ме описаха.
Затвора си превърнах
във оръжие, а тъмничаря цял живот обичах.

Мариана Дончева