Вещица

- Обичаш ли ме.
- Да?
- Колко.
- Много?
- Колко много.
- Ей..толкоова.
- Колко е часът?
- Седем без петнадесет.
- Мамка му! Знаех си, че ме лъжеш.
- Толковаа е..гледай!
- Как завърши полуфиналът?
- Загубих…
- Колко заложи?
- Достатъчно, за да загубя.
- Викаш, поне в секса те бива.
- В двете.
- Пешо, кога си идва от Щатите?
- Ей..толкоова - от тук до там се простира обичането.
- Колко квадратни метра е футболното игрище?
- Слушай! Има разлика от футболист…. до футболист. Аз съм друг.
- С непознати не си говоря. Така ми е казала мама.
- Викаш, самодостатъчна съм си. Други не са ми нужни.
- Съдията е медиаотор между нас. Колко жълти картона имаш вече?
- Къде скри жълтата книжка?
- Ха! Бил си голям шегаджия. Много си сладък.
- И ти си миличка, скромна, добричка, помагаш на другите…
- Дотук се изчерпва гротескният ми портрет.
- В рамка. Дървена. На Дориен Грей.
- Защо си мислиш, че ревнувам от която и да е било мажоретка.
- Това са простотии! Чуваш ли се?! Ти си побъркана! Държа на теб. Ей..тоолкооова.
- Колко е разстоянието между две? На Мадона ли танцуват?
- Изнервяш ме. Не бих ти изневерил.
- Греша, че от Плевен са прости и леки. Искам да е леко между нас.
- Ти усложняваш всичко. Ти само простотии дрънкаш.
- О! О! Върви да си оплакнеш ръцете, мами! Знаеш ли колко трудно се поддържа една мажоретка..и ти да я омърсиш ..бива ли така.
- Кучка! Знаела си, че днес Пешо си е дошъл преди час.
- Много му върви на Еврофутбол. Не можеш да отречеш.
- Демек, не сте правили нищо?
- Намеци ли ми пускаш… след толкова.. колко беше…”Ей…толкоова” обич до сега.
- Вещица!
- Но с лековити магии.

Андриана Спасова